Весело посрещане на Новата 2013-а! И...НАЗДРАВЕ!

И тази година почти си отиде.
Пожелавам на всички весело посрещане на Новата 2013-а, защото тя почти дойде в България. Много здраве, любов, сбъднати мечти, късмет и успехи! Другото се купува!
Обичайте се и следвайте мечтите си!

НАЗДРАВЕ!

MONTREAL - опасно място за децата :)

Няма да пиша дълга тема :) Преди малко един приятел ми прати клип, в който ясно се вижда едно от опасните неща, които грозят децата. Имайте го предвид, защото такова нещо виждам за пръв път, но такива животинки има доста из района ;)
Бъдете нащрек!
И....приятно гледане разбира се ;)

Зимни инвестиции в България - оправдани ли са за Канада?

Идва зима.

Доста хора се запътват насам точно по това време, защото чакането е било дълго. Визите са дошли, а времето за стоене "на педал" е изтекло. Всеки иска да се приключи с нещото, което е в процес... Напълно истинско желание. След толкова години изживени в Канада не знам доколко е правилно, но това е решение напълно индивидуално. Както са казали старите хора, всеки трябва да изживее смелостта си, колкото и противоречиво да звучи е истина...изпитана.
Тръгващите насам 100% си задават въпроса дали трябва да инвестират в зимни дрехи и обувки.

До Квебек и назад - 100 години по-късно!

Изборите минаха. Спечелиха тези, които трябваше - така искал народа. Въпросите след тези избори обаче стават доста за нас - тези, които вече сме в Квебек и тези, които сте се запътили насам...
Дали тази дестинация е все още така привликателна за имиграция?
Дали установяването в Квебек ще бъде все така лесно или по-скоро улеснено?
Имат ли смисъл всички усилия, които полагаме за научаване на два езика? Имат ли смисъл усилията при борбата с тези два езика...
Нямам отговори на тези въпроси, но самия аз си ги задавам отскоро, а и не само тях. Придружават ги доста други.
Времето малко по малко носи отговорите. Ако не на всички то поне на част от въпросите ми.

Българско училище за децата ни зад граница! Възможно ли е?

Наскоро, бродейки из виртуалните пространства попаднах на един сайт, чиято идея ми допадна. Сайта е свързан с обучение на българчета с родители в чужбина и не само, но основната идея е тази.

Като гледам племенниците ми понякога си мисля, че това е издевателство над децата - вкъщи им се говори на български т.е. трябва да говорят български, за да комуникират с родителите, на градината английски или френски и за тези, които са ходили на детска градина с английски шока от френското училище като им стане време. И изведнъж някаква родителска амбиция детето да познава българския език, литература, история и география задълбочено.

Жива лудница!

Наистина е неприятно за хлапетата или поне аз се опитвам да се поставя на тяхно място и така ми се струва.

От друга страна като попитам племенниците ми те какви са и двамата отговарят - "от България", а и двамата са родени в Канада. Та идва странния парадокс дали да ги "тормозим" с прекомерно учене или не. Т.е. дали да ги оставим с отговорът им "от България" и да нямат информация какво е била всъщност България ИЛИ да им предоставим отговорът на въпроса "Защо сами си дават принадлежност с техния отговор "от България?". Получава се въпрос с леко повишена трудност, на който всеки родител сам трябва да си даде отговор.

ДА, АМА НЕ! ;)

Колко хубаво би било, ако на тръгване към Канада някой ни даваше наръчник – иди тук, иди там, иди еди къде си... На летището на мен ми връчиха един лист с адреси, но като ти кажат иди на адрес Номер1 и си мислим, че всичко е наред щом имаме карта. „Да, ама не” - както беше казал навремето именития Петко Бочаров.

Сега си имаме Гугъл, който „знае” почти всичко, но когато пристигнах в Монреал чичко Гугъл не знаеше още толкова много.

Интересно беше ходенето ми на Плас Дюпюи, който се намира на метро станция Бери Юкам.

Бях на няколко дни тук и трябваше да си взема среща, за да ми отворят досие в местния КАТ (SAAQ). Реших, че щом е Плас би трябвало да е някакъв площад. Сестра ми ми обясни, че не трябва да излизам от метрото, но аз явно толкова съм я слушал, защото когато слязох на Бери съвсем целенасочено се измъкнах навън. Излязох, огледах се, но нищо не ми заприлича на Плас Дюпюи. Казах си, че щом хората са ми дали листче, значи ще се оправя. Пообиколих напред назад, видях вече познатите „големи” коли да си проправят път през задръстването, видях градинки, хора които се разхождаха или вървяха на някъде забързани, но никъде не видях Плас Дюпюи.