ДА, АМА НЕ! ;)

Колко хубаво би било, ако на тръгване към Канада някой ни даваше наръчник – иди тук, иди там, иди еди къде си... На летището на мен ми връчиха един лист с адреси, но като ти кажат иди на адрес Номер1 и си мислим, че всичко е наред щом имаме карта. „Да, ама не” - както беше казал навремето именития Петко Бочаров.

Сега си имаме Гугъл, който „знае” почти всичко, но когато пристигнах в Монреал чичко Гугъл не знаеше още толкова много.

Интересно беше ходенето ми на Плас Дюпюи, който се намира на метро станция Бери Юкам.

Бях на няколко дни тук и трябваше да си взема среща, за да ми отворят досие в местния КАТ (SAAQ). Реших, че щом е Плас би трябвало да е някакъв площад. Сестра ми ми обясни, че не трябва да излизам от метрото, но аз явно толкова съм я слушал, защото когато слязох на Бери съвсем целенасочено се измъкнах навън. Излязох, огледах се, но нищо не ми заприлича на Плас Дюпюи. Казах си, че щом хората са ми дали листче, значи ще се оправя. Пообиколих напред назад, видях вече познатите „големи” коли да си проправят път през задръстването, видях градинки, хора които се разхождаха или вървяха на някъде забързани, но никъде не видях Плас Дюпюи.

Гледах, оглеждах се, обикалях – същата работа, никакво Плас Дюпюи. Престраших се и спрях един човек, питах го дали знае къде е. Той бързо ми каза нещо и започна да ръкомаха в посока на входа на метрото. Кимнах, благодарих и се отправих към метрото. Реших, че съм объркал изхода, защото на няколко пъти ме предупреждаваха за други метро станции да внимавам къде излизам, защото можело да се отдалеча от мястото на което искам да отида, ако изляза на погрешния изход. Влязох вътре, скочих на ескалатора и реших да питам отново. Питах една дама, която са обърна точно в посоката от която идвам, каза ми „Ю шуд го ъпстеърс енд ю’л си ит он йор лефт”... Речено сторено – качих се, нервно погледнах часовника си и установих, че имам 5 минути до насрочената среща. Реших, че нещо са се объркали. Това си беше сграда с магазини, кафета, фото студиа, банки и какво ли още не, но никъде нямаше Плас Дюпюи. Както и да е – влязох смело и по начин, все едно винаги съм ходил само на Плас Дюпюи. Минах не повече от 15 метра и видях надписа SAAQ и си казах, че явно са объркали хората – никъде нямаше Плас Дюпюи, а това беше мястото, което ми трябваше и което търсих.

Свърших си работата, купих си едно кафе и тръгнах навън да погледам минувачите. Точно на излизане я видях! Огромна рекламна табела. Загледах се пак и се почувстах меко казано глупаво. На табелата пишеше с огромни букви Place Dupuis и някакво рекламно лого явно на фирмите, които имаха обекти вътре. Минах доста пъти точно под тази табела, но изобщо не очаквах, че някакъв площад може да бъде някъде вътре в сграда. Затова и го приемах по-скоро наистина като реклама, която не ме интересува, а не като нещо полезно.

Предполагам, че всеки един от вас е имал подобни случки при пристигането си.

Това беше първото ми от общо двете „загубвания”, които съм правил в Канада. Ако се оглеждаме и четем може да открием всичко, защото нещата са направени откриваеми, но ние принципно по презумпция се оглеждаме за нещо, с което трябва да направим асоциация... И отново ще го използвам – ДА, АМА НЕ! ;)

Гледай българино! С гледане и питане ще стигнеш по-далеч отколкото само с питане!