Спонсоршип програма в Канада. Family class program.

Напоследък нещо нямах мотивацията да пиша.

А и темите се изчерпиха като, че ли... Може и да не са, но си мисля, че вече съм засегнал повечето неща интересуващи новопристигащите или тези, които са пристигнали, но все още не знаят къде точно се намират.

Преди седмица се запознах с една жена от Русия.  В разговора с нея разбрах, че синът й се е оженил в общи линии набързо и подготвя спонсориране на вече настоящата си съпруга. Тъй като аз самия съм минал по този път и когато нещата бяха на дневен ред изчетох всичко, каквото тогава ме интересуваше и това, което не ме интересуваше та знам подводните ями, които крие едно спонсорство.

Като цяло, ако това ви очаква и искате час по-скоро да се съберете с половинката си независимо дали сте спонсориран или спонсориращ трябва да сте наясно, че трябва да минете по всяка стъпка описана на сайта на имиграционните. Без значение дали ви харесва или не, без значение дали ви допадат сроковете или не - това е най-бързия начин, за да се съберете с човека, когото обичате и, с когото искате да бъдете. на мен самия ми минаха през главата 156 000 различни вариации, 189 000 други "възможни" варианти, но истината е, че в мисленето и проучването на тези "възможни" варианти изгубихме време.

Весело посрещане на Новата 2013-а! И...НАЗДРАВЕ!

И тази година почти си отиде.
Пожелавам на всички весело посрещане на Новата 2013-а, защото тя почти дойде в България. Много здраве, любов, сбъднати мечти, късмет и успехи! Другото се купува!
Обичайте се и следвайте мечтите си!

НАЗДРАВЕ!

MONTREAL - опасно място за децата :)

Няма да пиша дълга тема :) Преди малко един приятел ми прати клип, в който ясно се вижда едно от опасните неща, които грозят децата. Имайте го предвид, защото такова нещо виждам за пръв път, но такива животинки има доста из района ;)
Бъдете нащрек!
И....приятно гледане разбира се ;)

Зимни инвестиции в България - оправдани ли са за Канада?

Идва зима.

Доста хора се запътват насам точно по това време, защото чакането е било дълго. Визите са дошли, а времето за стоене "на педал" е изтекло. Всеки иска да се приключи с нещото, което е в процес... Напълно истинско желание. След толкова години изживени в Канада не знам доколко е правилно, но това е решение напълно индивидуално. Както са казали старите хора, всеки трябва да изживее смелостта си, колкото и противоречиво да звучи е истина...изпитана.
Тръгващите насам 100% си задават въпроса дали трябва да инвестират в зимни дрехи и обувки.

До Квебек и назад - 100 години по-късно!

Изборите минаха. Спечелиха тези, които трябваше - така искал народа. Въпросите след тези избори обаче стават доста за нас - тези, които вече сме в Квебек и тези, които сте се запътили насам...
Дали тази дестинация е все още така привликателна за имиграция?
Дали установяването в Квебек ще бъде все така лесно или по-скоро улеснено?
Имат ли смисъл всички усилия, които полагаме за научаване на два езика? Имат ли смисъл усилията при борбата с тези два езика...
Нямам отговори на тези въпроси, но самия аз си ги задавам отскоро, а и не само тях. Придружават ги доста други.
Времето малко по малко носи отговорите. Ако не на всички то поне на част от въпросите ми.

Българско училище за децата ни зад граница! Възможно ли е?

Наскоро, бродейки из виртуалните пространства попаднах на един сайт, чиято идея ми допадна. Сайта е свързан с обучение на българчета с родители в чужбина и не само, но основната идея е тази.

Като гледам племенниците ми понякога си мисля, че това е издевателство над децата - вкъщи им се говори на български т.е. трябва да говорят български, за да комуникират с родителите, на градината английски или френски и за тези, които са ходили на детска градина с английски шока от френското училище като им стане време. И изведнъж някаква родителска амбиция детето да познава българския език, литература, история и география задълбочено.

Жива лудница!

Наистина е неприятно за хлапетата или поне аз се опитвам да се поставя на тяхно място и така ми се струва.

От друга страна като попитам племенниците ми те какви са и двамата отговарят - "от България", а и двамата са родени в Канада. Та идва странния парадокс дали да ги "тормозим" с прекомерно учене или не. Т.е. дали да ги оставим с отговорът им "от България" и да нямат информация какво е била всъщност България ИЛИ да им предоставим отговорът на въпроса "Защо сами си дават принадлежност с техния отговор "от България?". Получава се въпрос с леко повишена трудност, на който всеки родител сам трябва да си даде отговор.