Работа, работно място и интеграция на работното място

"...ще съм благодарна, по нататък ако отделите време и опишете какво представлява работната среда в Монреал, офиси, фирми, колеги, отношение, винаги е полезно човек да прочете още едно мнение!"

В отговор на това запитване реших да напиша един пост за работната среда.
Работната среда се основава изцяло на вашето собствено "аз" и на това какво ще си постелите, но предполагам това си го знаете. Основното, което кара колегите ви да ви приемат, отхвърлят или да странят от вас е нивото на знаене респективно незнаене на езиците - английски и френски. Това дали ще ви приемат зависи също в каква компания сте попаднали - френскоговоряща, англоговоряща, байлангуЪл... Ако нивото ви на езиците е "напреднал", то предполагам няма да имате никакви проблеми освен, ако не попаднете в компания на крайни екстремисти, които не могат да понасят имигранти.
Фирмата, в която започнах аз в началото беше щатска т.е. преобладаваха англофоните. В самото начало не си чувствах нито единия език сигурен нито другия. Отидох първия ден леко притеснен...да не казвам силно притеснен каква ще е комуникацията ми с колегите. Компанията беше в химическата индустрия и ентъртейнмънт индустрията - правихме топчета за пейнтбол.

LAVAL (ЛАВАЛ)

Лавал...

Лавал е страхотно място за живеене поне според мен. Има много “за” и “против”, много “плюсове” и “минуси”, но като цяло е спокойно и развито място, в което все още може да се намери евтин имот на добро място.

Казвам място, а не квартал или град, защото е спорно. Някъде определят Лавал като град и това е логичното за мен, защото населението му наброява почти 400 000 души. Също съм виждал определение за квартал, но ми е някак нелогично да има квартал от 400 хиляди човека и то на площ с размера на горе долу на Монреал. Третото твърдение е за предградие на Монреал. Не знам кое е вярното, но аз го приемам по определението за град и то втория или третия по големина в Квебек.

LASALLE (ЛАСАЛ)

Ласал е хубавo и приятно място. Основно тихо и уютно. Заема доста голяма площ също както и Вердън. Всъщност той граничи на изток с Вердън, на запад с Лашин, на север не знам как се казва квартала, а на юг със реката Сен Лоран/Сейнт Лоурънс. Основно се наблюдават дървени къщи и тук таме има по няколко бетонни блока. Обитаващите са местни, черни, араби, индийци и китайци. Също има българи, руснаци, румънци, а като по-големи подквартали са оформили гърците и италианците.

Инфраструктура

Инфраструктурата не е най-силната част на Ласал. Има добра пътна артерия и няколко автобуса, но се усеща липсата на метро особено зимата.

Обществения транспорт включва няколко автобуса за връзка с метрото Ангриньон, с Лашин и с Вердън. Автобусите принципно са на често и обикалят много, та дори и по-малки и скрити улици са покрити от таз гледна точка. По-горе казах, че липсата на метро се усеща осезаемо и наистина е така. Има значение дали ще стоиш на автобусна спирка и ще чакаш автобус 6 минути примерно на -30...като направим паралел с това да се чака метрото 6 минути на топло се вижда разликата. Иначе автобусите отиват и до по-големи търговски центрове, минават и покрай училища и колежи (това го уточнявам за възрастните ученици). Ето тук можете да погледнете автобусните линии, които ако сте още в България няма да ви проговорят много, но поне ще имате някаква теоритична подготовка.

VERDUN (Вердюн, Вердън)

Това е мястото, където наехме първата си самостоятелна квартира. Всъщност Вердън е мястото, където сме живели през цялото време на пристигането си до момента и за да съм честен бих го заменил единствено за място извън Монреал.

Инфраструктура

От към инфраструктура този квартал е много добре уреден.

Обществения транспорт включва три метростанции – La Salle, De L’Eglise и Verdun. Много автобусни линии, които имат връзки с други метра (автобус 37 отива до метростанция Villa Maria например), с центъра на града и с по-отдалечени квартали. Вердън е на 13 минути с метро от центъра на града (спирка McGill примерно), на 5 минути от крайната спирка Ангриньон, която води до търговската плаца. Има и нощен автобус, което е голям плюс за работещите нощна смяна, които разчитат изцяло на градския транспорт.

Търговски обекти – има магазини на почти всички по-големи вериги като IGA, Metro, Canadian Tire, Maxi, Provigo. Jean Coutu, Dollarama, Pharmaprix, Super C. В близост е плацата Ангриньон, в която освен всички изброени има и търговски център на Sears, в който има множество различни магазини за дрехи, техника, храна, козметика, фармацевтични продукти и т.н.

Магистрали – от Вердън има директни изходи към 3 магистрали. Изход за 15, 20 и 720 магистрала т.е. има връзка север-юг (15 магистрала) и връзка изток-запад (20 магистрала).

Места за живеене и избор на "квартал" в Монреал

Местата за живеене и кварталите на Монреал са интересна тема за много кандидат-имигранти. Напълно нормално е, все пак е интересно къде ще се установиш, къде ще живееш, къде ще пазаруваш, къде ще растат и учат децата ти.

Темата за местата за живеене винаги са били обект на спорове и кавги между българите и затова още в началото искам да кажа, че тази тема и написаното по-долу както и всичко в този блог е написано на база моите виждания и усещания за живот. Всичко е субективно така, че не го приемайте на 100%, а само като едно от многото виждания.

Още, когато пристигнах един познат ме осветли за “лошите места” в Монреал, където нощно време дори не трябва да спираш. Да и тук има такива, но за съжаление, когато пристигнахме събирах толкова впечатления, че това ми беше най-малкия дерт и не съм се и опитвал да го запомня.

Пътища, шофиране, правила и санкции при неправилно шофиране в Квебек (Канада)

Както всяко нещо в Канада и движението по пътищата се различава от това в България.

Ще започна по-отдалеч. Ще започна от състоянието на пътищата в Квебек. Състоянието на пътните артерии никак не е розово. Ама никак!!! Надупчени, нацепени и изронени. Особено след зимата е кошмар. Както и навсякъде по света и в Канада се усвояват “едни” средства. На пролет излизат машините позакърпят това онова, асфалтират повърхностно някой друг участък, замажат очите и айдааа до другата пролет. И така с години. Последното доказателство за тези машинации е състоянието на една от основните входно-изходни артерии за вход и изход от и навън Монреал, а именно моста Мерсие водещ към индианскя резерват Канауаки, La prairie, Шатоги и още няколко, чиито имена не помня, защото преливат едно в друго. Оказа се, че състоянието на моста, който УЖ се поддържа е кошмарно. Буквално пред разпад. Едната част от мостта е затворена в момента напълно за ремонт, а другата се затваря и отваря по график. Ако нещата продължават по този начин може би всеки от останалите мостове също ще бъде заплашен съвсем скоро от срутване.

Да вярно е, че тук зимата условията са доста сурови и ако не се ръси постоянно сол и разни други смеси никой няма да може да се движи, но от друга страна пък се плащат едни данъци, с които се предполага, че тези пътни артерии трябва да се поддържат, защото хватките от България да не си платиш данъка на колата тук не вървят. Е можеш да го разсрочиш във времето, но не и да го пропуснеш като перо. А не е малък. 260 пари мисля, че беше последно. Та 260 по много коли прави много пари т.е. би трябвало да има за подръжка на път. Е не е случаен фактора, че навсякъде по света подръжката на пътя и извозването на боклука се държи от мафиоти. В буквален и преносен смисъл...