Социално ли е здравеопазването в Квебек?

Искам и тук в блога ми да представя една статия, която беше публикувана във българският вестник "ФОРУМ". Надявам се позицията ми съвпада с мнозинството от тези, които вече живеят в Квебек.
Приятно четене!

Всеки един от нас преди пристигането си в Канада със сигурност е чувал за перфектната социална политика на Канада и Квебек.

Едва ли някой някога си е представял, че тази „перфектна кристална решетка” все пак има някакви дефекти.

Надали!

Наистина всичко изглежда перфектно и почти е перфектно, но винаги излиза това неприятно „НО”...

Искам да споделя с вас разни мои мисли и въпроси, които си задавам. Много е вероятно и голяма част от вас да са си ги задавали вече, но аз за себе си все още нямам отговор. А се надявам да го получа някой ден.

Публична тайна е, че в Квебек (за другите провинции не знам) лекари няма. Ако отидете в спешен център има вероятност да се видите с лекар-специалист само, ако от това зависи живота ви (разбирайте спешен случай , линейки, Бърза помощ и т.н.)

Иначе не!

Дали, защото лекарите нямат време да се занимават с леки случаи, защото леките случаи са твърде много или просто, защото лекари няма.

Моят опит показва, че второто твърдение е доста по-вярно!

Няма смисъл да ви описвам какво се случва, когато стигнете по някаква причина до спешен център или болница – започва се ГОЛЯМОТО чакане.

Но не какво да е ЧАКАНЕ – чака се с часове и ако това чакане имаше смисъл щеше да е окей, но обикновено срещата е или с български еквивалент на медицинска сестра, а в добрия случай с Български еквивалент на старша сестра. Какво щастие да стигнем до там – чуваме разни небивалици от рода на „40 градуса температура е нещо нормално за малко дете...давайте му тиленол” или „мосю вие чакате САМО от 7 часа, има хора преди вас”, или „имате възпален апандисит – елате утре трябва да ви оперираме”...или просто си стоите без диагноза и ви препращат от кабинет в кабинет. Всеки един от тези случаи изглежда абсурден, но за съжаление е истина и е пряко взет от моята практика.

Лекари – специалисти в Квебек няма!

Или да го кажа по-меко – лекари-специалисти в Квебек има, но са в Червената книга.

Почти на изчезване.

Това е едната страна на монетата!

Другата е още по-страшна!

От другата страна на монетата виждаме специалисти-имигранти с практика, които не са допускани да практикуват професията си в Квебек.

Късат ги на изпити, не ги допускат до конкурси, подлива се вода на високо ниво и всичко това е публична тайна, но никой нищо не казва. Странно ми е, че дори и тези, които последните месеци доказаха и показаха какво е да се стачкува не казват нищо като им се наложи да отидат на лекар. Стоят и чакат...

Какво да правят хората ще чакат – имат ли друг избор?!

Имат, но не го използват.

Положението е отчайващо – с друг пример ще опитам да го докажа. При съдов хирург по спешност могат да ви изпратят.....след 10 месеца.

Да, наистина! И това е факт!

Пиша този материал по повод на наш семеен приятел, който от 2005-а година се опитва да „пробие” Системата на здравеопазването и да започне работа по специалността си. Той Е - Лекар с многогодишна практика, включително няколко години в държава, в която е практикувал професията си на френски. Специалист УНГ, който ходи и стажува, а самият той може да учи стажанти.  Същевременно ние имаме нужда от специалист УНГ, но чакаме с месеци. Няма справедливост!

Обикновено кандидатите „не вземат изпитите” или да съм по-точен ... „не им ги дават”. Защото изпита е нещо субективно, а ние имигрантите в случая сме субектите.

Навлизам в една област, за която може да се каже, че е „тънък лед” и наистина е така, но фактите не мога да ги оспоря, няма как и да кажа на черното бяло. Затова ще спра тук...ЗАСЕГА.

Ще пожелая късмет на всички тръгнали по трънливия път на имиграцията. И още повече късмет на тези, които вече сме тук и се борим със Системата; с нещата, които не сме чули по информационните сесии за Имиграция в Квебек...няма и да чуем.

П.П. Надявам се няма да ме разберете погрешно. Канада ми харесва и поне за момента мястото ми е тук. Не обичам да виждам неправдите и да си затвярям очите. Надявам се и Вие!