За работата, търсенето на работа и намирането на работа!

Отдавна не съм обновявал информацията в блога. Не съм пускал нова тема и т.н. Причините са много, дори имах намерение да го затварям, но все пак реших да го оставя да живее.

Темата, по която реших да напиша няколко реда е търсенето на работа и респективно намирането на работа и то подходяща такава.

За съжаление напоследък, разбирайте последните близо 2-3 години намирането на хубава работа е доста трудна задача. Причините са безброй. На първо място е така наречената световна икономическа (и не само) криза. Повечето работодатели, които вече са съкратили бройка в своя състав дори и да имат нужда от специалист се въздържат от наемане на нови кадри - несигурността на пазара е голяма и това бездействие спрямо пазара на труда е лесно обяснимо. Тези, които са останали на работа получават малко увеличение на заплатата и доста повече увеличения на задълженията, за да може да се буферира липсата на специалист, работник или служител. Кофти, но факт!

BG Proxy

BG Proxy за любителите на български сайтове и торент тракети (vbox7, zamunda, arena и тн), които по принцип не се отварят зад граница.
Цена $5/месец при 6 месечен абонамент.
При интерес пишете ми съобщение тук! 

Email: immigration.to.quebec@gmail.com

:)

Годжу Рю, традиционно окинавско карате - Shinshin Dojo и Сенсей Емил

Бих искал в резюме да представя Сенсей Емил, който преподава традиционно карате от Окинава. Стила е Годжу Рю - ефикасна самозащита за начианещи и напреднали.

В този компютъризиран и застоял свят имаме нужда от някакво раздвижване. Както възрастните, така и децата, които нямат почти никакво физическо натоварване. Карате е изкуство преминало през вековете, доказало се с ефиктивност, изграждане на самодисциплина, което дава на тези, които искат да вземат голяма удовлетвореност, физическо и духовно изграждане. Източните традиции стоят в основата и ни дават физическата и духовна удовлетвореност от която имаме нужда в този забързан и комерсиализиран свят.

Сенсей Емил преподава на деца в четвъртък от 6 до 7:30pm и в петък от 5:30 до до 7pm на адрес:

Украйна вика за помощ! Нека ги подкрепим както можем!

Молбата на една млада украинска жена ме накара да напиша няколко реда...

Всички ние, които сме навън ми се струва, че ще подкрепим подобна изява в България. За съжаление модата на "нежните революции" в България тръгна от далечната 1989-а година. Надали нещо ще се промени, но ми се иска! С удоволствие изпълнявам молбата на младата украинка да споделя направеното видео. 

Предполагам, че голяма част от вас, тези които четете блога, ще се разпознаете в това видео - не реално разбира се, но дори вътре във вас нещо да ври и кипи, дори и това, че се чувствате некомфортно, когато възрастна жена протегне ръка за милостиня...жена, която цял живот е работила и в този момент, в който старостта я е застигнала, е принудена да загърби достойнството си, това, което е постигнала в живота си, за да може да оцелее - ако се разпознавате в подобни ситуации значи сте като тези хора, които искат свобода!

...без тема...

Гледам да не вмъквам нищо излишно, но реших да си поздравя постоянните читатели! ;)

Намерихме си квартираааааа!!! Супер е!...А как добре изглеждаше на снимките и в мапса...

Въпреки темите, които съм писал за търсенето и намирането на квартира в Монреал, реших да напиша още една.
След подаването на документите за имиграция в Канада процеса минава в категория стенд бай. За известно време сме в летаргия и постоянно на педал с много въпроси - дали, кога, как, къде и тн... След това идва един момент, в който идва изнервянето от процеса на чакане, а след това примирението и "каквото - такова".
В един момент идва интервюто и ако всичко е нормално не дълго след това и медицинските. В главите започват да се въртят мисли как "ТО" наближава.
След като дойдат поканите за т.нар "заветни визи" (заветни е дума, която адски много мразя, а хората незнайно защо употребяат много като става въпрос за стикерите, които ни лепят в Бг паспортите) мислите ни отиват в категория квартири, багаж, покупка на кола, какво да си вземем, какво да оставим, дали няма да забравим нещо и тн...