17.02.14 г.

Украйна вика за помощ! Нека ги подкрепим както можем!

Молбата на една млада украинска жена ме накара да напиша няколко реда...
Всички ние, които сме навън ми се струва, че ще подкрепим подобна изява в България. За съжаление модата на "нежните революции" в България тръгна от далечната 1989-а година. Надали нещо ще се промени, но ми се иска! С удоволствие изпълнявам молбата на младата украинка да споделя направеното видео. 
Предполагам, че голяма част от вас, тези които четете блога, ще се разпознаете в това видео - не реално разбира се, но дори вътре във вас нещо да ври и кипи, дори и това, че се чувствате некомфортно, когато възрастна жена протегне ръка за милостиня...жена, която цял живот е работила и в този момент, в който старостта я е застигнала, е принудена да загърби достойнството си, това, което е постигнала в живота си, за да може да оцелее - ако се разпознавате в подобни ситуации значи сте като тези хора, които искат свобода!


5.02.14 г.

Намерихме си квартираааааа!!! Супер е!...А как добре изглеждаше на снимките и в мапса...


Въпреки темите, които съм писал за търсенето и намирането на квартира в Монреал, реших да напиша още една.
След подаването на документите за имиграция в Канада процеса минава в категория стенд бай. За известно време сме в летаргия и постоянно на педал с много въпроси - дали, кога, как, къде и тн... След това идва един момент, в който идва изнервянето от процеса на чакане, а след това примирението и "каквото - такова".
В един момент идва интервюто и ако всичко е нормално не дълго след това и медицинските. В главите започват да се въртят мисли как "ТО" наближава.
След като дойдат поканите за т.нар "заветни визи" (заветни е дума, която адски много мразя, а хората незнайно защо употребяат много като става въпрос за стикерите, които ни лепят в Бг паспортите) мислите ни отиват в категория квартири, багаж, покупка на кола, какво да си вземем, какво да оставим, дали няма да забравим нещо и тн...