Наскоро, бродейки из виртуалните
пространства попаднах на един сайт, чиято идея ми допадна. Сайта е свързан с
обучение на българчета с родители в чужбина и не само, но основната идея е
тази.
Като гледам племенниците ми
понякога си мисля, че това е издевателство над децата - вкъщи им се говори на български т.е. трябва да говорят
български, за да комуникират с родителите, на градината английски или френски и
за тези, които са ходили на детска градина с английски шока от френското
училище като им стане време. И
изведнъж някаква родителска амбиция детето да познава българския език,
литература, история и география задълбочено.
Жива лудница!
Наистина е неприятно за хлапетата или поне аз се опитвам да се поставя на
тяхно място и така ми се струва.
От друга страна като попитам племенниците ми те какви са и двамата
отговарят - "от България", а и двамата са родени в Канада. Та идва
странния парадокс дали да ги "тормозим" с прекомерно учене или не. Т.е.
дали да ги оставим с отговорът им "от България" и да нямат информация
какво е била всъщност България ИЛИ да им предоставим отговорът на въпроса
"Защо сами си дават принадлежност с техния отговор "от
България?". Получава се въпрос с леко повишена трудност, на който всеки
родител сам трябва да си даде отговор.