Мнозина по една или друга причина имат желанието, идеята, че дори и фикс идеята да заминат, да имигрират или да излязат извън пределите на България просто да поработят.
Настоящия ми пост е насочен предимно към хората решили да имигрират и избрали за своя цел далечната КАНАДА.
Решението за имиграция не е лесно, именно по тази причина трябва да е добре премислено, огледано от всички възможни ъгли и затвърдено с факти. Фактите са може би най-трудната част от вземането на решението по няколко причини – на първо място е директния контакт с мястото към което си се упътил, на второ място е субективната информация поднесена в интернет и не на последно място е факта, че трябва да се ориентирате само по имена, снимки и клипчета къде точно да отидете да живеете като пристигнете, към кой град да се ориентирате, кой квартал – а дали има транспорт там... Не че няма информация в Интернет – има и то на корем, но не винаги тя е актуална, не винаги е прясна, не винаги е изказана от някой със сходни на нашите интереси и разбирания.
И така... Защо точно Канада?! Ще чуете много отговори всеки и верен и грешен. За мен причината да се избере Канада е основно заради страхотната социална политика и не на последно място заради официалната имиграционна политика за заселване.
Площта само на провинция Квебек е с приблизителни размери на 8 Франции, а населението на Квебек е приблизително колкото е населението на България – ако не ме лъже паметта беше около 9 милиона. Локализирани в по-големите градове са около 4 милиона души т.е. останалите 4.5-5 милиона са на територия от 8 Франции... Това е адски малко. От известен брой години насам правителството на провинция Квебек провежда собствена имиграционна политика. Процедурата е на селективен принцип и лично моето мнение е, че е доста опростена. Задължително условие е да имате знания по френски език на ниво свободна проста комуникация т.е. да можете да общувате. Всички са наясно, че френски кандидат имигрантите учат специално за интервюто, така че важното е да се положи старание. Има ли старание – има резултати, а има ли резултат интервюиращият ще оцени усилията ви.
Селекцията се базира на това какво образование имате, какъв стаж имате по специалността си, какъв стаж имате общо, семейни ли сте, с деца или без, години и фактор адаптивност, който се преценя от интервюиращия на самото интервю.
В подробности ще разгледам в някоя от следващите теми имиграцията в Квебек и Федерална Канада, както и всякакви детайли относно двата вида имиграция.
При пристигането си голяма част от имигрантите по една или друга причина избират като място на живеене големия град. Основната причина е възможността за работа, възможността за практикуване на английски вместо френски, възможностите за обикновена и неспециализирана работа. Друга причина за избор на големия град е НЕЗНАНИЕТО. Докато сме там отвъд океана всичко за нас е само имена, не можем да си представим да визуализираме, не знаем дали ще ни приемат, дали има болница, училище, курсове по френски и тн. Факт е, че съществуват много примамливи малки градчета, които предоставят възможност за живот на чист въздух, сред природата, практика на хобитата ни, в близост до голям град или поне до индустриална зона, където може да има работа. НО всичко е субективно – едно такова място не може да ни предложи кариера, ако търсим кариера, или работа в мултинационална компания, заплащането ще е по-ниско и съобразено със стандарта...
Ще разгледам възможността за заселване в по-малки градчета също в някоя от следващите теми.
Също така ще разгледам и част от негативите на Канада, които почти никой и никъде не споменава и в крайна сметка в един момент се сблъскваме с тях, но става неочаквано и изненадващо. Надали някой ще повярва, че във здравната система има толкова пробойни, че ако беше кораб щеше да поътне по-бързо от Титаник. Системата на образование също не е цвете. Няма да пиша за това с цел да ви разубеждавам, а по-скоро да имате идея за какво иде реч и да сте подготвени, че и тук не всичко е цветя и рози.
Ако ви се появят конкретни въпроси, по които искате да опиша моето мнение ще се радвам да споделите!
А сега – бъдете здрави. Трябва да поработя, затова и приключвам с писанията...ЗАСЕГА ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар